Абе и аз така си мисля, надали много изби го практикуват, ама все пак е модерно: да работим като в New World или като италианците 8) . А в енологията модата е голяма работа!
Аз пък съм привърженик на задържането върху утайките. Единствения риск е да не се запари, но като се следи и се действа навреме, проблеми няма. Иначе, вярно е че повече мазнота се взема преди да сме сулфитирали и така рискуваме да имаме нежелана ЯМКФ, ако чакаме много. От друга страна, като сулфитираме и е желателно да отделим грубите утайки, защото иначе партенките стават още по-благоуханни
. А лично аз съм имал повече проблеми при работа върху отделени утайки.
Прав си, че има медни помътнявания: риск от такива има при садържание на Cu над 1мг/л, висок свободен серен и липса на кислород. А медния йон участва и при железните помътнявания.
Редокси потенциала във вината се базира основно на двойките Fe++/Fe+++ и Cu+/Cu++ .Всъщност медта и желязото 'поглъщат' кислорода и от своя страна окисляват органичните молекули. Да увеличиш съдържанието на тези два йона действа по-'окисляващо', отколкото да вкараш атомен кислород.
Добавка на меден сулфат за корекция на редукция си е разрешена енологична практика, и ако не се лъжа максимално разрешената доза е 1г/хл. А претакане върху медна фуния си е класика, още от времето когато не са се и замисляли що е то rH или танин.
Все пак медния сулфат си е манипулация, която изисква предварителна подготовка, лабораторни опити и тн.