от katia » Сря Апр 02, 2008 5:15 pm
В последните години винарството в България се развива със значителни темпове, което се отразява на качеството на произвежданите вина. Мога да отбележа няколко значими фактори, които повлияват върху това развитие. Първият е създаването на нови лозя и отглеждането им /както и по-добрата грижа за част от старите/ от самите винопроизводители, т.е. повишаване качеството на суровината. Втори фактор – създаването на нови винарни със съвременно оборудване и винификация по технологични схеми, които променят положително стила на виното. Получаване на повече информация от страна на енолозите, чрез различни средства – пътувания, интернет, семинари, което обогатява техният опит. И не на последно място е повишаването винената култура и претенциите на консуматорите, което кара производителите да повишават постоянно нивото на работата си.
Считам, че на щандовете на Винария 2008 имаше много повече вина, които заслужават внимание / повече от Винария 2007, които пък бяха повече от Винария 2006 и т.н., т.е. има развитие в положителна посока/. Вече се утвърждават винопроизводители със собствен стил във вината, който се запазва през различните реколти. Усещам как постепенно ще се увеличава броят на вината, които ще ни карат да се гордеем да кажем, че са български и които ще вдигат имиджа на България като винопроизводител. В много от българските винарни се развива и винен туризъм, който показва на консуматорита какво стои зад виното – откъде тръгва, как и къде се създава, откъде произлиза вкусът му. Така че за разлика от преди години, сега няма скрито-покрито, започвеме да се показваме, защото има с какво.
Във връзка с всичко това считам, че Националните дегустации /НД/, във вида в който се провеждат не кореспондират с постоянно настъпващите новости и темпове на развитие в българското винарство.
Правилникът за НД не знам точно кога е създаден, но са минали поне 10 години и е променян в много малки детайли през годините. Но разликата е, че когато стартираха НД, в България нямаше други подобни конкурси и класации на вина. В момента съществуват месечни и годишни класации на вина в списания, блогове за виното, където се правят също класации за вина, имаме български винени журналисти, сомелиери, ценители и пишещи за вината хора, които също дават своите оценки. Много от фирмите си позволяват да пращат проби на престижни международни конкурси, което служи и за сверяване на часовниците, независимо от резултата. Получава се понякога така, че международно оценено вино не може да се оцени на НД. Това трябва да доведе до размисъл организаторите на дегустациите и де се отстранят причините за тези разминавания. А причините са няколко. Първо количеството и качеството на пробите, които се оценяват и времето за оценяване. Казвам качеството, защото считам, че има достатъчно проби с високо качество, но времето с което се разполага за оценяване не е достатъчно, за да се отличат наистина тези, които трябва. Ако до преди няколко години е имало определен брой отличителни вина, считам че в момента те са пъти и пъти повече и те се открояват освен с различното си качеството и с различните си стилове.
После формирането на комисиите. Какъв е смисъла комисия от български енолози, които са си произвели вината, да си ги оценяват. Тези комисии трябва да се разнообразят или с чуждестранно присъствие или с присъствие на наши сомелиери, винени журналисти. Съществуват достатъчно хора с богата винена култура в нашата страна, хора които пътуват и понякога са дегустирали много повече различни вина, отколкото един наш енолог. Ако преди повече от 10 години единствените способни да оценяват вината са били българските енолози, то сега не е така. Далеч съм от мисълта да подлагам на съмнение компетентността на комисиите /въпреки че навсякъде и във всичко си има изключения, но не считам това за основен проблем/. По-основното, което пречи в случая е обремененото съзнание на енолога. В какво се изразява то – свикване със собствения си стил /вижте една статия на Джансис Робинсън от последните броеве на Бакхус, в която една от темите, които се засягат е привикването на енолога с „избеният вкус”/, търсене на негативи във вината /особено на такива в незавършен вид от нова реколта, които са повечето на конкурса/. И в най-лошият случай съществуват членове на комисиите, които търсят сред множеството вина да познаят собственото си, за да го оценят по-високо, което пък води до отслабване на концентрацията при оценяване и до даване на неадекватни оценки.
За да приключа това мое мнение, което се надявам да не е било отегчително, ще направя няколко обобщения.
За себе си съм доволна от вината, които видях на Винария 2008 – не коментирам определени фирми, защото все някой ще пропусна и ще остане засегнат.
На Винария като изложители се появяват все повече нови фирми, а големите с предишни традиции изчезват. На Национални дегустации се дават много като брой проби от големите, а някой от малките не се състезават там.
Качеството на вината се повишава, но стилът в по-голяма степен се създава от новите винопроизводители и трябва да признаем, че всички те ни тласкат все по-напред. Конкуренцията сред различните вина е това, което кара производителите да поддържат постоянно ниво и трябва да се радваме на тази възможност.
Занапред организираната общност на лозарите и винарите в лицето на НЛВК би трябвало да отрази тази динамика на промените.