ЗА КОНКУРСИТЕ, ЕНОЛОЗИТЕ И НАРЦИСИЗМА
Бях решил да не се хабя в писането на подобни нелитературни произведения. Защото те винаги се превръщат в повод за безсмислени конфликти и генериране на врагове. А да си създавам врагове за глупости, изобщо не си струва. Но все пак, нещо ме провокира да понапиша няколко реда, които никой не е длъжен да чете.
Открих този интернет форум, след като получих писмото на Наталия, с което бях канен на финалния кръг на конкурса за енолог. Форум, като всеки друг- има си и интелигенция и простолюдие, и аристокатизъм, и надменност и шутовщина. Но това е интернет- свобода на страстите и отдушник на емоциите. Влязох в този форум на енолозите не за да чета истините на всеки, пишещ там, а за да разбера кой е човекът, номинирал ме за това признание. Заради този колега, и заради всички, които бяха подкрепили номинацията ми и чиито имена така и не разбрах, аз отидох на финалния кръг. Възпитали са ме да отговарям на уважението с уважение и затова се появих на финала, за всеобщо учудване. Там по сценарий, дегустирах три вина, написах си точките и думичките и си тръгнах, без дори да разбера какво съм дегустирал. След време получих по пощата две грамоти, от които разбрах, че не съм енологът на годината и с това за мен конкурсът приключи. Влизах няколко пъти във форума, за да разбера от там оценката на виното, което бях представил, след като никой от сценаристите на шоуто не си направи труда да ми я каже. Но там резултати също нямаше. Начетох се обаче на доста емоционални писания- и сълзливо- нарцистични, и саркастично- нападателни и откровено просташки. Не ми стана неприятно от това, че някакъв закодиран ник ме нарича балък, не се учудих и на това, че по победителя се излива помия (това не е само балканска черта), че някой вижда постановка и непочтеност. Стана ми неприятно от това, че в този форум, в който тръгна конкурса и който излъчи финалистите, сред които и победителя, не се намери нито един, който да защити този победител, след финала. Къде изчезна приятелският кръг, който пишеше във форума преди това? Защо поне онзи, който номинира Коцето, не написа един ред? Или хората, които го пратиха на финала? За мен това не е аристократично мълчание. Това мълчанието на завистта, дори към приятелите, ядът към онзи, който ти е отнел победата. Това е синдромът на българския енолог, който изучавам вече двадесет години. Синдром, изграден на един принцип- Никога не изричай, че някой енолог е по- добър от теб! Ако спомените Ви от национални дегустации и конкурси не са достатъчни, прочетете написаното във форума на енолозите от енолози (или мислещи се за такива инженер-технолози), Бакхус, Winoto.com и където се сетите, че се пише за вино и ще се убедите. Но за сметка на това, ще можете да си направите букет от нарциси, чието ухание е по-силно от това на енолозите, създаващи вина като „Петрус”, „Масето”, „Солая”.
Победителят винаги е един. Харесван от едни, оспорван от други, но е победител. Несериозно звучат изказвания, които стартираха още на финалния кръг и продължават и сега, когато чудото за три дни мина, сякаш за да тушират недоволството или да успокоят победените, че всички, явили се на финала, са победители. Това няма как да е вярно, обаче. Идеята,заложена от създателите на конкурса не беше определяне на топ 5 сред българските енолози, а излъчване на енолог победител. А явяването на финален кръг не енолози да се определя, като смелост е направо несериозно. Не се изисква смелост, за да се явиш на състезание, до което са те допуснали доверието и признанието на хората, успели да оценят труда и творчеството ти.Но се изисква достойнство след самото състезание и то не е в мълчанието, а в това, да приемеш, че победителят не си ти. Какво учудващо има в това Коцето да е енологът на 2007? Вината на Катаржина са на пазара, известно е как се работи там, какво е постигнато, от кого и как. Дори и да не симпатизирате на колегата, дори и зад успеха на вината, освен качествата им да стоят още имиджа на фирмата и голямата реклама, успехът е безспорен и само ограничен завистник би го оспорил. А зад този успех стои трудът на енолога. Отлични вина обаче се правят от отличници. Затова стиснете ръката на Коцето и уважението към него ще ви донесе самоуважение. Победителят е един и тази година това е той. Това, че беше предвидимият победител генерира последвалите хули, но предвидимостта не прави победителя недостоен. Напротив, ако управителният съвет на съюза на енолозите не беше развил причудливата мания за организиране на конкурси, изборът би преминал доста по-леко и нескандално. Да бъдеш мъж на годината, спортист на годината, бизнесмен на годината или енолог на годината е признание. Съюзът на енолозите реши това да е състезание и се получи кашата. Подобно състезание може да излъчи шампион по енология, но никога енолог на годината. Допитването е методът за определяне на енолога на годината и ако съюзът на енолозите трябваше да свърши нещо, то беше не да организира състезание, а да определи начина и състава на хората, които да изберат с гласа си енолога на годината.
А иначе състезанието си беше интересно, само дето никои от участниците нищо не разбра месец и половина след края му.А и след това време пак си останаха тайни. Хайде, отворете този прозорец най-накрая. Не ми пишете кодове и номера, а дайте да видим вината, които енолозите финалисти наричат свои. Кои са тези вина? Защо ги криете зад цифри. Извадете и онези, които финалистите дегустираха, те пък са скрити зад цвета си! Че такъв смях ме напушва от публикуваните резултати. Неее, не затова, че журналистки, които най-напред трябва да влязат в топ10 на българските журналисти, оценяват и определят най-добрите енолози. Щом някой е решил, че курсовете по дегустация са ги превърнали в експерти по вино, добре. А и изпитваните да са протестирали на място, щом са си мълчали, значи за тях е в реда на нещата, дали са добри дегустатори да се определя от степента на приближаване на оценката им до тази на комисията. И то до средната оценка на комисията. Звучи ми като „Всяка крива, успоредна на априлската е права”. Ами да съм мислил, като резнах зелките на две от трите вина, дали и комисията, погледната средно аритметично ще ги резне. То да нямам опит от национални дегустации и да не знам, че пишеш ли между 83 и 86 точки винаги ще си в центъра, ама и аз ще оценявам по съвест. Но най- ненормалното в целия скеч е, как журито намери описанията ми, на същите тези вина, които не само с точки, а и с думи, определих като непретенциозни, за най- добри от петимата? Как е възможно описанията на вина, които съм оценил доста по- ниско от комисията, същата тази комисия да ги оцени най-високо? Да се съгласи с мен, че Иванчо не знае урока, но вместо да му напише среден, като мен, да му напише отличен.
Всичко обаче мина и отмина. Колкото повече състезания, толкова повече щастливи и повече сърдити. А има ли какво да делим, колеги? Кой от нас е собственик или съсобственик във винарната, в която работи? Кой от нас работи за себе си? Колко от нас стигат до подпис върху задния етикет и за колко от нас този подпис значи нещо? Колко от нас си вярват, че вината, които наистина създаваме, често от нищото, са наши, а не на собствениците? Колко от нас биха се изпъчили до бутилката от 1.99 евро на рафта в Германия или другаде и биха заявили, че са направили това вино, както и другото от 35 лева? Защо тогава да се тровим с глупости кой е по- велик? Пожелавам на всеки един от Вас да влезе в класацията за човечност на годината. За мен това е важното.