от katia » Нед Фев 07, 2010 9:00 pm
Здравейте колеги,
Коментари, които прочетох ме накараха отново да разсъждавам върху странните взаимоотношения тук във форума. Оказва се, че отново попадаме в излишен спор, придружен с остри изказвания и обиди, за да се достигне до едно заключение, че всички искат едно и също, но всеки се е изказал по различен начин. Може би пък тези спорове са необходими, стига да доведат до нещо конструктивно.
В крайна сметка се оказва, че независимо от това дали се одобрява или не одобрява писмото на СЕБ, то предизвика коментари, а преди това както Станимир отбеляза, нямаше коментар за Наредбата.
Мисля, че след като имената на УС на СЕБ са изписани отдолу, никой не се е скрил.
Честно казано, след всички постове и предложенията за протести, се замислих дали не трябваше да се реагира по-остро, но истината е, че е нужно да бъдем по-обединени.
Сем. Ямантиеви изразиха позиция, но къде са наистина другите собственици? Те трябва да поведат една такава по-остра реакция и ние да застанем зад тях, както сме зад тях, когато вършим работата си в избите.
Днес мислейки отново по тези въпроси, за да насоча мислите си положително отгърнах Книга за Виното от Илия Зайков, Иван Дионисиев и Георги Петров, която скоро не бях отваряла. Просто ей така да прочета някоя стара история.
Ще ви напиша част от заключението:
„Нашата земя и нашата родина – това е нашият труд. И никой благословен и съзидателен труд не е само безгрижен – негово оплодяващо начало е борбата ни да пребъдем.
……………………………………………………………………………………………………….
Нашата вярност към лозята ни прави много по-единни, отколкото можем да си представим; българинът край бреговете на Черно мореи българинът от видинските села винаги ще имат общ език и обща утеха:съмишлениците никога не са броили километрите помежду си, те строят мостове, не издигат стени.
Откъде тогава идва тъгата?
Нещата, пощадени от времето, са много повече от изгубените; нашата любов към земята и нашата милост към нея, тъмните ни страхове на езичници и разкрепостяващите празници на нейната сила – това сме всички ние пред нашата земя, пред нашето единствено и вечно „сладко пребивалище”.Но в живота не е като в притчата – в него по-често се завръща онова, което може да оплоди една мечта и да посочи на една жажда извор. Тъгата може би означава, че прекрасните мигове само в миналото изглеждат сякаш споени в здрави устои, а в нашето съвремие трябва да ги търсим отново и отново да ги заплащаме – навярно на по-висока цена, отколкото е трябвало да платят дедите. Защото това, което с лекота и дори небрежно наричаме наше скъпоценно народно достояние, съвсем не е рента, а нашето собствено лозе, което трябва дълго да копаем, преди да вкусим от виното му.
Да подарим на министъра Книга за виното – дано я прочете преди Наредбата.
Съгласна съм, че трябва да има действия:
1. По време на празниците Трифон Зарезан да се използват медиите отново да се говори за това.
2. Призивът на Жоро да станем сноп пръчки е наистина добър символ.Да съберем сноп пръчки от Трифон Зарезан и да ги изпратим на министър Дянков, придружен с писмо.
Може би ще е трудно за организация, но не невъзможно да се съберат надписани пръчки от цялата страна и да се направи сноп.
3. Могат да се използват и Националните дегустации да се говори за това в медиите.
4. По време на Винария – организиране на дегустация-протест с празни чаши.
Няма смисъл да се хвърля енергия само в коментари тук. Много от вас се изказват, но точно конкретно предложение как да се действа в крайна сметка не се оформя.
Предлагам да се намери форма на обединение, а тези които подскачат само като чуят СЕБ, просто да успокоят страстите.
Ако сред нас във форума има хора, които могат да напишат друго писмо, което по-добре ще изрази недоволството от негативните неща в наредбата – нека го направят. Тогава конкретни винопроизводители могат да го подкрепят и да се излезе и от страна на винопроизводителите.
Успешна седмица на всички,
Катя