Re: вИНАРСКИ БРАНШ
Публикувано на: Пон Яну 30, 2012 1:37 pm
Преди 2-3-4 години това бях написъл в този форум:
" Затова позволяваме на винени журналисти, които една щайга грозде не са преработили да ни оценяват.
Не знаят какво е опашка от камиони с грозде до майната си, да се разправяш с прекупвачи, да работиш с временни нищо неразбиращи работници.
Да си правиш сметка, че след един час ще се прибереш, но поради счупена мелачка или телфер, тапа в топлообменника, ще трябва да си легнеш в 2-3 и сутринта – пак в 8. Така над месец.
Не знаят какво е да си задънен и да няма къде да източиш виното, шефовете да те занимават със собствените си глупости и да те карат да правиш второ вино до септември ако трябва, защото повече върви от първото. Отговорността, която поемаш за няколко милиона литра пред собственик, разни консултанти, пазара.
Много неща не знаят и не ги интересува.
Дори в спорта повечето от съдиите са бивши състезатели.
А при нас – всеки, който се е докопал до някаква медия и е пийнал 100-200 вина почва да оценява. А ако му подарят някоя чужда бутилка – готов е на всичко.
Поне са безопасни и страхът от некомпетентността им ги кара да не пишат лошо за вината.
А ние да им се харесаме и да пишат още по-хубаво за нас сме готови почти на всичко, погазвайки принципите си.Хубаво е да си със силните на деня.
Така да е-заслужили сме си го."
Е, вече почнаха да пишат и лошо за вината.
А пък енолозите и технолозите не са единни и позволяват това.
Вместо да правят фелацио, могат да кажат ,че техните принципи не отговарят на тези на "винените журналисти " и да ги изолират.
Нормално е в обърканата ни държава и качеството на образованието да падне малко, но когато виждаш повече рушене, отколкото създаване около теб , човек се обърква.
От нашата група - 45 човека, 5 останахме да се занимаваме с винопроизводство.
Един току що завършил студент не вижда смисъл да учи, защото винаги има някой който по Друг Начин ще го изпревари. Нямало е разпределение и работа за всички като едно време.
Трудно ще те оценят при предрешен финал.
Заплащането също стана решаващ фактор - затова и преподавателите си консултират разни фирми.
Лошото е , че няма държава и стратегия. Никой не мисли 15-20 години напред.
" Затова позволяваме на винени журналисти, които една щайга грозде не са преработили да ни оценяват.
Не знаят какво е опашка от камиони с грозде до майната си, да се разправяш с прекупвачи, да работиш с временни нищо неразбиращи работници.
Да си правиш сметка, че след един час ще се прибереш, но поради счупена мелачка или телфер, тапа в топлообменника, ще трябва да си легнеш в 2-3 и сутринта – пак в 8. Така над месец.
Не знаят какво е да си задънен и да няма къде да източиш виното, шефовете да те занимават със собствените си глупости и да те карат да правиш второ вино до септември ако трябва, защото повече върви от първото. Отговорността, която поемаш за няколко милиона литра пред собственик, разни консултанти, пазара.
Много неща не знаят и не ги интересува.
Дори в спорта повечето от съдиите са бивши състезатели.
А при нас – всеки, който се е докопал до някаква медия и е пийнал 100-200 вина почва да оценява. А ако му подарят някоя чужда бутилка – готов е на всичко.
Поне са безопасни и страхът от некомпетентността им ги кара да не пишат лошо за вината.
А ние да им се харесаме и да пишат още по-хубаво за нас сме готови почти на всичко, погазвайки принципите си.Хубаво е да си със силните на деня.
Така да е-заслужили сме си го."
Е, вече почнаха да пишат и лошо за вината.
А пък енолозите и технолозите не са единни и позволяват това.
Вместо да правят фелацио, могат да кажат ,че техните принципи не отговарят на тези на "винените журналисти " и да ги изолират.
Нормално е в обърканата ни държава и качеството на образованието да падне малко, но когато виждаш повече рушене, отколкото създаване около теб , човек се обърква.
От нашата група - 45 човека, 5 останахме да се занимаваме с винопроизводство.
Един току що завършил студент не вижда смисъл да учи, защото винаги има някой който по Друг Начин ще го изпревари. Нямало е разпределение и работа за всички като едно време.
Трудно ще те оценят при предрешен финал.
Заплащането също стана решаващ фактор - затова и преподавателите си консултират разни фирми.
Лошото е , че няма държава и стратегия. Никой не мисли 15-20 години напред.