Винения сектор в България, Румъния и Унгария. Къде сме ние?

Модератор: ilu6a

Винения сектор в България, Румъния и Унгария. Къде сме ние?

Мнениеот DimitreIvanov » Съб Мар 10, 2012 5:26 pm

Страните от централна и източна Европа: заплахи или нови възможности за винения бранш във Франция

Присъединяването към ЕС на три големи европейски страни-производителки на вино (Унгария през 2004-та, България и Румъния през 2007-ма) и на една страна не-производител на вино в икономическия смисъл на думата, но с огромен консуматорски потенциал като Полша (присъединена през 2004-та) предизвика повече тревоги, отколкото надежди у земеделския сектор във Франция.
Без съмнение, по време на спецификацията, която съществуваше през на социализма, големите държавни винпроми бълваха такива огромни количества, че тези три страни са били в Топ 10 в света по производство и износ на вино. Така, със своите 212 милиона бутилки, произведени през 1978-а, България беше на четвърто място по производство и на второ по износ (след Франция) на вино в световен мащаб. През 60-те години, Румъния става петият най-голям производител на вино в Европа. По време на социалистическият строй Унгария също дълго време се намираше сред главните страни-износителки на вино в света със повече от 5%-ен дял от световния пазар (2,2 Mhl изнесени през 1989-а)
С падането на границите, защитаващи собственото производство на 15-те страни-членки на ЕС, страхът, който старият континент изпита от евтините вина, идващи от новоприсъединените държави не бе безпочвен. По-ниските заплати в тези страни предполагаха количествено по-евтина продукция. След падането на Съветския блок и краят на студената война, страните от източна Европа логично започнаха да се опитват да ориентират своята продукция към нови пазари, най-вече в западна Европа и САЩ.
Какво показват икономическите анализи няколко години и една икономическа криза по-късно?

1. Винопроизводството
През 2010-та година, вследствие от лошите метеорологични условия в източна Европа, производството на грозде и вино драстично намаля.
Румъния е на 7-мо място в ЕС по производство на вино и на 1-во измежду 3-те цитирани по-горе държави. Също така е също на 7-мо място в ЕС по производство на грозде. Между 2007-а и 2009-а Румъния е произвела между 4,96 и 6,3 Mhl. През 2010-а производството се срива на 3,15 Mhl. Предвижданията за 2011-а са за около 6,5 Mhl вино.
Реколтата беше също толкова слаба и в България, която регистрира едва 992,8 Mhl вино (понижение с 42% спрямо 2006-та)
Унгария произвежда годишно около 3,4 Mhl вино. През 2010-а произвежда по-малко от 2 Mhl. Политиката, ориентирана към производство на качествени вина силно намали процента на трапезните такива: от 50-60% през 90-те до 11% през 2000-та година.
В Румъния винопроизводството е разделено както следва: 53,4% бели вина срещу 46,6% червени (по данни от 2010-та). Трапезните вина представляват 70,8% от всички произведени, срещу 29,2 вина с апелация (ЗГУ и/или ЗНП). Трябва да се отбележи обаче, че това съотношение силно варира от година на година.
2. Развитие на производството
Вместо да се разрасне след приемането им в ЕС, винопроизводството в тези три страни всъщност намалява. Драстичното намаляване започва още с антиалкохолната кампания на Горбачов. Следващият удар по-винопроизводството е разпадането на Съветския блок и последвалата икономическа криза, пред която се изправят бившите съветски републики. Като следствие от смяната на режима през 1989-а, страните от източна Европа губят своя основен клиент, а именно Русия- основният пазар в източния блок. Например след промяната обемът изнесено унгарско вино спада от 2,2Mhl на 667 000hl (-70%) за 3 години.
След приемането им в ЕС, площите с лозови насаждения в България и Унгария силно намаляват, докато тези в Румъния леко нарастват (с 3,7% от 2007-ма до днес). Унгария губи 30 000 хектара лозови насаждения , България- 46 200 хектара за 4-те години от присъединяването си.

3. Актуалното състояние на лозарството и винарството
Днес Румъния притежава 195 600 хектара лозя, което й отрежда 6-то място в ЕС по този показател. В България има 82 765 хектара, в Унгария- 69 000. В наследство от комунистическата система, където земеделецът може да притежава и обработва съвсем малки площи земя, огромната част от агропроизводството остава доста накъсано. В същото време много малка част от предприятията разработват огромните структури, останали от приватизацията на старите държавни заводи.
Многобройните семейни стопанства не са организирани в кооперации или асоциации, които могат да пазят интересите им. В Унгария гроздопроизводителите имат все по-малка полза от субсидиите в сектора заради липсата на разбирателство помежду им. Присъединяването в ЕС довежда до нарастване на вноса на вино в Унгария, което като следствие води до намаляване на цената на гроздето и поставя под въпрос рентабилността на гроздопроизводството. Намаляването на печалбите води до намаляване на лозята и подбужда появата на инвеститори извън сектора. Надребняването на замеделската земя и липсата на координация между секторите остават основни грижи.
Разделението в производството е особено видимо в Румъния. 98,9% от производителите притежават лозя с площ до 1 декар. Същите тези производители обработват 70% от лозовите насаждения. Става въпрос за продукция предназначена основно за лична консумация. В същото време, въпреки тяхната незначителна икономическа роля, семейните стопанства играят много важна роля в традициите на винената култура. От друга страна 0,2% от производителите обработват 7,4% от площите, насадени с лозя.
Основен проблем остава напредналата възраст на лозята бавното обновяване на устойчивите сортове. Страните използват както голям набор от местни сортове, част от които притежават много интересен потенциал, така и хибридни сортове. В Румъния хибридните сортове съставляват половината от насажденията. В същото време подмяната на старите хибриди с по-благородни сортове е доста сложна. Засаждането на по-чувствителни по по-малко продуктивни клонове би довело до повишаване цената на виното, правейки го недостъпно за хората, които със сигурност биха се обърнали към други, подправени продукти.
Промените в секторите и подготовката за присъединяване към ЕС изискваха вкарването на нови национални регламенти.
Преструктурирането на лозаро-винарския сектор се осъществи по-бързо в Унгария. Повече от 95% от производството бе приватизирано през 1990-а. беше наблюдавано едно раздробяване на гроздопроизводството, за сметка на окрупняването на винопроизводството. Преструктурирането на лозята остава основен стълб в стратегическата програма за развитие на унгарското лозарство за периода 2008-2013-та, като повече от 80% от бюджета по програмата е предназначен за тази цел.
Противно на това, прилагането на практика на законовите мерки и пълното реституиране на собствеността на земеделците се извърши твърде бавно в България и това доведе допълнително спомогна за раздребняването на земята. Само 577 хектара нови лозя бяха създадени, а за сметка на това делът на необработваемата земя достигна 35%.
Европейската политика за изкореняване на лозя доведе до намаляване на насажденията с 0,2% в България, 2,3% в Румъния и 11,3% в Унгария.
4. Играчите на пазара
В Румъния различията в производството са особено явни. През 2010-а 5 големи производителя заемат 70% от вътрешния пазар. Това са: Murfatlar (28%), Jidvei (14%), Cotnari (13%), Vincon (8%) и Tohani (5%). Някои от тях имат доста иновативна и оригинална визия за виното, други са се концентрирали единствено към вътрешен пазар.
В момента на смяната на режима през 1989-а, унгарското правителство осъществи много бързо възстановяване на сектора, благодарение на приватизацията. Унгарската особеност се състои в това, че се провежда поземлена приватизация и отделните звена на производството се приватизират отделно. Те са продадени първо на чужди инвеститори , а после на унгарски такива.

5. Износ
В началото на 90-те консуматорите от запада, преди всичко тези от страни, които не произвеждат вино, показаха любопитство към тези нови пазари. Българското Каберне совиньон е добре представено на английския пазар. Но липсата на постоянно качество, производство на вина, ненасочени към различните групи консуматори, както и липсата на реална стратегия за комуникация от страна на властите в новопостъпилите държави малко по малко отблъсна консуматорите.
Унгария е само частичен пример за това, тъй като тяхното Токайско вино е било популярно във Франция още от времто на Луй 14-ти. В същото време обаче имиджа на тази страна е свързан единствено с това вино и нищо друго.
В момента на приемането на Румъния, търговският баланс е негативен. Една от причините за това е факта, че трапезните вина съставляват по-голямата част от винопроизводството в страната, но тези вина не са конкурентноспособни в сравнение със същият клас вина от западните страни. Износът на Румъния намалява с 30,4% в периода 2006-2010-та. Износът на България също намалява почти на половина. През 2010-та България е изнесла 503 300 хектолитра, което е 5,8% по-малко в сравнение с 2009-та. Основни клиенти на българските вина са Русия, Полша, Румъния, Литва и Германия. Бутилираните вина съставляват 85% от износа, останалите 25% са наливни.

6. Внос
През 2010-та Румъния внася 224,6 Mhl (+72% в сравнение с 2009-а) за 28,8 млн. USD. Всички тези вина, с изключение на френските са внесени наливни.
В Унгария за същата година са внесени 138 Mhl
За България основните вносители на вино са: Италия (23%), Чили (7%), Испания (6%), Франция (5%), Румъния (5%).
През 2010-та, 95% от виното, внесено в Унгария е италианско. Това може да се обясни с географската близост на тези две страни. Вземайки предвид, че Унгария не разполага с морски и речни пътища, на практика всички количества вино са внесени с камиони, което води до значително увеличение на транспортните разходи, които се отразяват в цената на виното.

7. Консумация
В Румъния общата консумация на вино през 2010-та е 3,282 млн hl, което е понижение с 34% спрямо 2009-та.

8. Извод
Производството на грозде е намаляло и в трите държави след приемането им в ЕС. Площите, засадени с лозя значително са намалели в Унгария и България, за сметка на Румъния, където се наблюдава леко увеличение. Друг проблем е напредналата възраст на лозята и бавното подменяне на хибридните сортове. Липсата на координация остава сериозна грижа. Множеството смейни стопанства не са организирани в кооперативи или асоциации, които да им защитават интересите. Свиването на печалбите от гроздопроизовдство води до намаляване на площите с лозя.
Присъединяването към ЕС е довело до увеличаване на вноса на вина, което оказва влияние върху рентабилността на гроздопроизводството. Износът на вина е силно занижен.
Преструктурирането на сектора и подготовката за членство в ЕС изисква приемането на нови национални регламенти. Политиката на производство е недостатъчно ориентирана към качеството.
Интересът към виното нараства, но консуматора се губи из огромното разнообразие в предлагането и липсата на добро оформление на продукта.

Източник: http://www.vitisphere.com
DimitreIvanov
 
Мнения: 115
Регистриран на: Вто Фев 01, 2011 9:31 pm

Re: Винения сектор в България, Румъния и Унгария. Къде сме ние?

Мнениеот sstan » Пон Мар 12, 2012 7:56 pm

Интересното е че явно имат доста реална преадстава за нас. Несъм сравнявал но ми се струва че има разлики от официалната Бг статистика. Ето и графиките към статията. Доста са изразителни за съжаление.
Прикачени файлове
dos_img2.jpg
dos_img2.jpg (16.19 KiB) Прегледано 8568 пъти
dos_img1.jpg
dos_img1.jpg (17.43 KiB) Прегледано 8568 пъти
sstan
Site Admin
 
Мнения: 648
Регистриран на: Пон Яну 15, 2007 5:54 pm
Местоположение: Велико Търново


Назад към Обща дискусия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron