Страница 1 от 3

Kakvo lipsva na obrazovanieto koeto polu4avame vuv UHT

МнениеПубликувано на: Чет Мар 01, 2007 7:46 am
от winemaking
1. Nai ob6tite mi vpe4atleniq ot kursa na obu4enie vuv UHT. Programata e pretrupana s izli6ni predmeti ot ob6to estestvo. Moje da se orejat za smetka na pove4e 4asove po specialnosta!

2. Lipsva KAKVATO i DA E PODGOTOVKA PO LOZARSTVO. Pove4eto ot zavur6va6tite studenti ne mogat da razli4at merlo ot 6iraz i kaberne.
Vsi4ki znaem 4e ot ka4estveno grozde mnogo lesno moje6 da polu4i6 elitno vino dokato obratnoto e mnogo trudno. Zatova mislq 4e taq disciplina trqbva da se vklu4i v programata na UHT!

3. Mislq 4e dizain i konstkrukciq na izba ili pivovarna ili kakvoto e da e tam e dobre za diplomna rabota za bakalavar no za magistar pak da minava6 prez su6toto si e zaguba na vreme. Vmesto tova moje da se napravi za6tita na Nau4na razrabotka (nirsa). Koqto da vklu4va teoreti4ni razrabotki ot nau4ni materiali i/ili prakti4na 4ast.

4. Vidqh universiteta v Adelaide. Kak se diplomirat studentite tam?- V samiq universitet ima izba v koqto vidqh umaleni sudove i fermentatori. Studentite sami izbirat koga da suberat grozdeto, kakvi vinarski tehniki da prilojat i t.n. Nakraq kato zavur6at ve4e sa napravili purvoto si vino (ili pone sa se opitali). Znam 4e tova e nevuzmojno da se postigne v Bulgariq no vi davam nasoka da pomislite :)

PS: Vse pak UHT dava i Nqkoi plusove: Zavur6ilite studenti sa mnogo dobre teoreti4no podgotveni i ako popadnat v dobur vinarski ekip mogat da stanat blestq6ti tehnolozi.

МнениеПубликувано на: Чет Мар 01, 2007 11:30 am
от nikolay
Вярно е че обучението по Лозарство липсва. Сания аз смятам скоро да запиша магистратура по лозарство (всъщност казвам се Николай Стоянов и съм преподавател в Университета по Хранителни Технологии-Пловдив, Кат."Технология на виното и пивото"). Вярно е и че излишните неща са малко в повечко, както и че обучението се води с изключително оскъдни средства и когато се вземат решения за формата на дипломиране или каквото и да е често се избира не най-полезното за студентите и преподавателите, а най-евтиното. Между другото целия живот в BG в момента е такъв - предполагам всеки прави големи компромиси с това което му се иска да бъде и това, което всъщност си позволява.
Това че е трудно обаче наистина не трябва да бъде оправдание. Тази тема е много полезна и аз се надявам, че включването в нея ще бъде по-съществено.
Като начало аз искам освен проблеми да говорим и за решения:
Според мен много по-активни трябва да са и студентите. Но активни не с общи приказки, а да иницират срещи с Ръководителя на Катедрата и Ректора на Университета и да поставят въпросите си, както и да ИЗИСКВАТ РЕШЕНИЯ. На мен самия ми е изключително неприятно, когато видя в часовете си незаинтересовани и апатични хора, на които им е все едно какво им говориш, а най-добре е изобщо да не говориш. Често упражненията ми в различните групи макар и едни и същи протичат по различен начин, защото когато усетя липсата на интерес и аз самия "свалям" доста количеството предоставен информация.
На второ място мисля че фирмите винопроизводители в BG в момента получават напълно безплатно кадрите си. Често ги държат с ниски възнаграждения, в предприятието има един двама "курифеи" които не могат да смогнат да си разопаковат багажа от командировки в чужбина, а много от младите хора, които постъпват на работа освен нископлатена работа не получават нищо друго. Често чувам и изрази от типа "на какво ги учите вие там" от разни "величия" във винарството, на които мога само да отговоря с нещо нецензурно, защото ако си купи човек една бутилка българско вино от 5-6 лв., а понякога и повече ще откри в нея доста порнографско съдържание (често "винообразна" напитка) и тогава и тогава следва въпроса: "Какво пък правите вие там, това вино ли е изобщо?"
Според мен обучението трябва да се подкрепя и от фирмите производители. Достатъчно е фирмата да демонстрира уважение, да изисква задължително препоръка от поне двама преподаватели, когато взема някои новодипломирал се специалист, както и естествено да не се назначават недипломирани такива.
спирам до тук защото темата е безкрайна, но с готовност ще я продължим ако има интерес.

МнениеПубликувано на: Чет Мар 01, 2007 12:13 pm
от sstan
За мен тази тема също представлява голям интерес. Няколко пъти съм водил подобни разговори с колеги и с преподаватели от УХТ /включително и с Николай/ и стигаме точно до тези проблеми изброени по-горе от winemaking .
Да, като видиш университета в Аделаида и се запитваш дали имаш и наполовина подготовока като на австралийските си колеги. Отговорът е НЕ. Липсват ни точно тези познания по лозарство които имат те. Аз също имах намерение да запиша магистратура във ВСИ миналата година. Това което разбрах обаче е че курса не е специализиран в лозарство и включва доста друг материал, който мен лично не ме интересува. В момента "откривам топлата вода" общо взето сам, с помощта на приятели и литература, която не се намира лесно.
На практика връзката лозарство-винарство в България е нарушена и трябва колкото се може по-скоро да я възстановим.
Почуствах се много горд когато един австралийски технолог ми каза че именно в този университет в Аделаида преди години са им давали за пример българското Каберне.
За съжаление положението в страна е такова че УХТ не може да си позволи да има собствена база за практическа подготовка като посочената, но все пак трябва да се направи нещо по въпроса с практиката.
Благодарение най-вече на преподавателите в УХТ получаваме много добра теоретична подготовка по винарство.
Аз също доста се разлях в темата но скоро ще продължа. Има неща които смятам че могат да се променят и да са полезни за всички.

МнениеПубликувано на: Пет Мар 02, 2007 2:20 pm
от nikolay
OK приемаме че лозарството е нещото което най-много липсва на нашите енолози и особено на обучаващите се в момента (всъщност няма и как да не го приемем). Въпроса е какво да направим? В момента съм в етап на довършване на дисертацията си която е на тема изменение във фенолните съединения в ципите и семките на гроздето (съдържание и екстрахируемост) в зависимост от зрелостта му и винопроизводствените практики. Продължавам да работя съвместно с някои от колегите си и по въпроса за проследяване на тези промени и екстрахируемост на ФС при различно натоварване на лозите и др. Така или иначе след време ще се опитам всичко това да се изнася и пред студентите. До този момент ако някои от вас може да предостави повече информация ще е полезно за всички, а ако иска сам да я поднесе пред студенти съм готов да му съдействам да го направи в моите упражнения на пример. Университета по принцип обаче едва ли ще му плати за това. Това за което може да се мисли е покриване на пътуването му до Пловдив (стига да не е от Австралия до Пловдив :)). Това което обаче ще ми е нужно е какво ще включва лекцията т. е. план в писмен вид, колко време ще му е необходимо. Ако някои има желание за нещо подобно мисля, че може да го направим.

МнениеПубликувано на: Вто Мар 13, 2007 4:33 am
от winemaking
Ami moeto predlojenie e da se vklu4i disciplina lozarstvo i da se pokani nqkoi prepodavatel ot VSI da vodi lekciite.
Su6to taka vinarnite v bulgariq mogat da dadat edno ramo na universiteta. i po specialno na katedrata

МнениеПубликувано на: Вто Мар 13, 2007 10:08 pm
от nikolay
Лозарството е цяла специалност във АУ-Пловдив и мисля, че няма да може в рамките на една дисциплина (50 - 60 часа на пример)да се засегне всичко необходимо. Още повече че винарите няма нужда да знаят толкова колкото един лозар - т.е. кога с какъв препарат да се пръска лозето, каква практика кога да се приложи и т.н. Според мен винарите трябва да знаят как формировката, избора на подложка, натоварване, почва и т.н. влияят върху качеството на гроздето. И като казвам качество нямам в предвид маса на грозда, а онези показатели които имат отношение към технологията. Защото енолога и агронома в едно предприятие трябва съвместно да чертаят пътя, а не който и да е от тях да извзема функциите на другия. Все пак помислете си какви познания би имал един лозар, който е учил една дисциплина лозарство в Аграрния. Така че аз по-скоро мисля, че в резултат на обективна информация (какво точно е необходимо като познание) трябва да се оформи дисциплина, която могат да водят и различни преподаватели. А че за всичко това са нужни средства е повече от ясно. Вярно е обаче и това, че средствата са необходимо, но не и достатъчно условие. Така че всяко мнение и най-вече ИНИЦИАТИВА е ценна, така че за сега давайте по-активно с мненията:))

МнениеПубликувано на: Сря Мар 14, 2007 12:02 pm
от vinoirakia
Здравейте,
като имам малкоповече време ще пиша повече, но общо взето е следното:
И във ВИХВП и във ВСИ , в катедрите свързани с лозарството и винарството трябва да се поканят за 2-3 години преподаватели от чужбина.Да се обучават и студентите, и преподавателите , и технолозите завършили преди години.
Производствот на вина за СССР/сега Русия/ ни унищожи като технолози, а масовото правене на ВТОРИ вина довърши каквото бе останало в главите ни.
Когато се видяха с повече пари винпромите вместо да инвестират в лозя, купуваха съдове и машини- старите ръководители не разбраха , че виното сеправи на лозето.
За седем години съм обиклил 7 винарски изби/ едно от тях в чужбина/- работата е трагична- хаос, никаква организация и желание за поемане на отговорност, мързеливи и вечно пиещи техник винари, отвратително грозде което не знаеш какъв сорт идва и т.н.

МнениеПубликувано на: Сря Мар 14, 2007 2:26 pm
от sstan
Браво! Много точно казано! Съгласен съм и с Николай, че едва ли трябва да разбираме от най-новите препарати и т.н., но трябва да можем да разговаряме с агрономите си за това какво трябва да променим за да получим желаното грозде за съответният стил вино. Рано или късно ще се спре с тези изпълнения и тогава ще трябва да сме подготвени за да сме конкурентни на колегите си от другите винарски страни.
Обучението в това отношение във УХТ е нещо което ще помогне много на бъдещите специалисти, но е сложен за решаване въпрос.
Може обаче да се направи нещо във връзка с развитието на сега действащите енолози, а именно на енологичните семинари организирани от СЕБ, може да се канят лектори и да се обсъждат теми в тази насока.
Може би така с течение на времето университета ще получи и подкрепа от страна на избите за по-качествено обучение в тази насока.

МнениеПубликувано на: Сря Мар 14, 2007 9:49 pm
от nikolay
С риск да стана скучен на някой ще напиша още нещо по темата, но пък се чуствам пряко засегнат и ОТГОВОРЕН по въпроса, така че няма как:)) Предеи година в УХТ се състоя т.н. Втора Енологична Конференция и на нея лекто беше един човек, който е съавтор на 1/3 от статиите, които съм прочел и и към който изпитвам огромно уважение - Мишел Мотоне. Та той изнесе една лекция, като говореше за неща, които бях слушал още като студент - едва издържах. Преди няколко седмици в BTV говореха за избата в Огняново - как добива е максимум 1,3 кг от лоза и т.н. Ако отворите кой да е по-стар учебник по винарство ще прочетете че изискване за вината КНП е добива на грозде да бъде до 600 кг/дка (при 400 лози в дка това е 1,5 кг от лоза). Формировката на лозите в същата тази изба на "чуждестранния инвеститор в BG" според думите на репортера (да не говорим, че с двете субсидии от SAPARD и "малките" финтове на този т.н. инвеститор може да му е останал и някой лев сле построчване на избата, но както и да е) та формировката е двоен Гюйо. Искам да Ви споделя, че преди доста години когато връщаха земи на село възобновявахме едно лозенце под вещите инструкции на баба ми и познайте тази днес 80 годишна жена каква формировка ме караше да правим - двоен Гюйо като първия ред е на 40 см и всяка пручка, която привързвахме на тела оставяхме на 4-6 пъпки. Просто така са ги карали едно време в ТКЗС-то. Но ако знае възрастната ми баба колко е хонорара на Марк Дворкин ще се подкосят краката й, но както и да е. Та какво искам да ви кажа - и за 10 години да дойдат преподаватели от чужбина те няма да ни кажат "от къде извира найлона". И да чакаме някакво чудо е все едно да чакаме че след приемането на BG в ЕС ще настане рай - наивно нали. Не че аз се страхувам да науча нещо ново (пък може и да се страхувам знам ли:, но така или иначе често посещавам страницата на нашия вече общ приятел winemaking и научавам доста интересни неща от там, а и не само от там, така че Ви я препоръчвам на всички)), но ми се струва че преподаватели от чужбина не е добра идея. Според мен доста от регистрираните хора в този форум могат да кажат доста по-полезни неща на студентите в рамките на една лекция, отколкото който и да е преподавател от друг Университет, или пък преподавател от ВСИ (сега АУ - Пловдив), защото някои от тези хора са направили толкова лозя в BG и в момента се грижат добре затях, че някои техен колега от меката на лозарството и винарството може само да им завижда (няма да споменавам конкретни имена, но мога да го направя). Пък и ние в УХТ, може и нескромно да Ви прозвучи не се оплакваме от липса на заетост по проекти в това число и от поръчители извън BG (и ако трябва да съм по-конкретен от страна, чийто жители живеят с илюзията че се намират в меката на винарството). Някъде бях чел "че ако искаш да обиколиш света по море, не търси най-добрите корабостроители , нито най-добрите моряци, а научи хората около себе си на любов към безбрежното море". Просто, нали. Сега във винарството в BG мисля че има много хора, които наричат себе си професионалисти, най-добри винари и т.н., но дали това е достатъчно? Все пак да не забравяме, че вината от Новия свят не направиха пробив, защото много приличат на френските, а по-скоро, защото се отличават от тях. Но за едно съм безкрайно съгласен - нужно е отговорност и то повече от всякога. Защото ако в предприятията е пълно с "постоянно пиещи техник винари" това не е проблем на знанията получавани в УХТ или АУ, а е проблем на ръководството в предприятието.
но стига толкова, че стана доста, написаното от мен
поздрави на всички

МнениеПубликувано на: Чет Мар 15, 2007 12:19 pm
от vinoirakia
Проблема е единствено в липсата на пари - във винпромите и в науката.Учебника на Янков е последнто нещо написано за винарството.От тогава доста неща се промениха.
Студентите им омръзна да не им идват преподавателите да им водят лекции,и те също спряха да ходят.Гледат апатично.
Ники, сигурно си виждал снимки на чужди лозя.Айде прати ми снимка на подобно българско лозе, па може и на баба ти :P
Агрономите на лозарска фирма за посадъчен материал гордо ми казаха че техните клонове Мавруд дават добив към 2 тона.Какво да им кажа.Затова мавруда не е това което е бил преди 20-30 години.
Стига засега :wink:

МнениеПубликувано на: Чет Мар 15, 2007 12:52 pm
от sstan
Преди няколко дни ми попадна едно издание на списанието Лоза, което е от .......1903г!!!!
Направо съм впечатлен от статиите които са писани тогава. Застъпват се именно проблемите свързани с добива на качествено грозде. Още тогава са описани предимства и недостатъци на различните формировки. Има и изцяло търговски насочени материали като как да се представят вина, пласиране и търговия.
Та мисълта ми е тогава хората са се отнасяли много по-професионално въпреки че се нямали днешните ни знания.
Аз например срещам изключителни трудности да накарам нашия агроном да гледаме няколко масива по малко по-различен начин. Просто не говорим на един език с него и именно там е проблема.
vinoirakia, аз мога да ти покажа подобни снимки на лозя в българия, но там ПОЧТИ е постигнато това за което си говорим

МнениеПубликувано на: Чет Мар 15, 2007 2:18 pm
от vinoirakia
Добре, покажи ги тези снимки.
Почти направено е характерна за нас.Все нещо не достига- или знания, или умение, или пари.
Когато шефа на дадена фирма каже:" Когато технолога нареди - тогава почваме гроздобера" Това се отнася за фирми със собствени лозя.За другите - когато реши мутрата доставяща гроздето.
С агронома ще се разбереш , когато шефът ви му нареди да пробвате нещо ново.
Общо взето след 10-15год. работа на едно и същ място , човек става ГОЛЯМ капацитет и нищо ново не можеш да му вкараш в главата с добро.ТРЯБВА да се експериментира

МнениеПубликувано на: Чет Мар 15, 2007 5:01 pm
от sstan
И за двете си прав. Нямам нищо против и става дума именно за изби със собствени лозя. Да умишлено написах "почти", защото има и там какво да се иска.
Но малко излизаме извън темата с това.

МнениеПубликувано на: Чет Мар 15, 2007 6:14 pm
от nikolay
ОК за снимките, няма да ти изпратя лозето на баба ми, а снимки на лозя на наши фирми, на истина фирми със собствени лозя. В момента има нов учебник на Маринов, както и една книжка, която Кемилев издаде, съвместно с колеги от АУ, като цяло на истина литературата е оскъдица. Но аз не мога какъв е проблема фирмите, които имат собствени лозя да финансират едно изследване, при което лози с различна формировка, натоварване, както и различни клонове могат да бъдат сравнени по отношение натрупване на фенолни съединения и екстрахируемост за условията на винопроизводството. Не е проблем в изследователския екип да се включи и експерт агроном. Това е нещо което и сега правим с някои фирми. Пари наистина липсват, но не и по фирмите според мен. По-скоро там се харчат за какво ли не, но не и за нещо, което реално ще ви бъде от полза. Вярно е - ще бъде пари, похарчени за информация, а в България приятелю се плаща за метър изкопан канал, затова и нещото което правим най-добре е да копаем канали. Много наши колеги според мен умишлено не търсят официално съдействие, защото така считат че оронват престижа си и (и още по-страшното - губят позиции пред шефовете си). а иначе паричките двама от фирмата да отидат на изложението в Лондон, вероятно са малко повече от финансирането на един такъв проект. Така че аз не съм съгласен че няма пари, просто сме скъпи на триците и евтени на брашното. В много от случаите е така.

МнениеПубликувано на: Чет Мар 15, 2007 7:18 pm
от nikolay
всъщност искам да кажа, че за да се случват повечето неща е необходимо не само благоприятни условия, но и някой който да бъде мотора- т.е. да действа, а като че ли в много ситуации не действаме както трябва или по-скоро изобщо не правим нищо. И нямам в предвид действието в името на чисто личните интереси - там просто нямаме равни.
А всъщност как мога да видя maila на някои потребител и да му изпратя нещо по него. В случая имам в предвид снимките:))