Наистина позакъснях малко, но ето все пак малко мои мисли отнсно това което видях в Лондон.
Да на изложението наистина присъстват почти всички световни производители. На мен това ми беше първото посещение там и ми беше доста интересно. Тази година високоалкохолните напитки бяха в отделна зала и само набързо хвърлих един поглед там. Основно имаше производители на водка, текила и ...абсент. В съседната зала където бяха вината, в сравнение с Винария, нямаше този кич както по някои наши щандове. Всичко беше стилно и с ясната насоченост да се прави бизнес. Производителите са разположени или по държави или според групировката към която принадлежат. Както каза vinoirakia там можеше да се дегустират последните реколти на новия свят, но разбира се за краткото време не можеш да опиташ всичко. Интересно е да си поговориш с колеги за вината им и реколтата там, начините на винифициране. Те са доста по-открити в това отношение в сравнение с нас и при тях „производствените” тайни не са всичко . Много интересни бяха дегустациите на щандовете на Decanter и International Wine Challenge. Там бяха изложени част от спечелилите награди вина от тазгодишните издания. Освен това имаше и тематични дегустации като топ 100 Органик wines, като там бяха разделени на Вина Нов свят под 10 и над 10 Паунда и Вина Стар свят под и над 10 паунда. Французите имаха дегустация само на тяхни вина – Fast-track to France, Аржентинците представяха как според тях се прави Малбек. На мен лично най-силно впечатление ми направиха Калифорнийските вина. Много модерни, балансирани с добра ароматична и вкусова структура. Вина които те грабват. Не им отстъпваха и останалите сили на деня Австралия, Чили, Южна Африка.. Струва ми се че французите се опитват да правят все повече модерни вина, които се доближават до стила на New World. Специално отидох да видя вината на Австрия и Унгария – изключителни добри, свежи и плодови бели вина.
Сега малко за българското участие. Такова имаше, но за съжаление отново по наш си български начин. Напълно съм съгласен с описаното от vinoirakia. Липсваше дори едно знаме, да не говорим за някое от по-горе споменатите мероприятия, а колегите определено не изглеждаше че се чустваха много комфортно на фона на всичко останало. За съжаление това не кореспондираше с качеството на вината и амбициите на техните производители.
Къде сме ние? За мен по отношение на белите вина има много още да работим. Не мога да кажа същото обаче за добрите червени вина. Там определено сме „в джаза”
.
Човек определено може да си „свери часовника” на LIWF.